|
Име на отбор: Торино
Прозвище: Ill Toro (Бикът)
Основан: 1906
Стадион: Деле Алпи
Капацитет: 27 167
Президент: Урбано Кайро
Старши треньор: Валтер
Новелино
Първенство: Италия,
Серия А
2006-07: 17-то
ФК Торино (на италиански
Torino Football Club 1906 - Torino) защитава честта на
едноименния град заедно с Ювентус.
Основан е през 1906 година и играе
последователно на митичния, вече
несъществуващ, стадион Филаделфия,
стадио Комунале, стадио Деле Алпи, за
да се завърне през сезон 2006-2006 на Комунале,
който вече носи името "Олимпико"(25 370
седящи места). Отборът носи прякора
"граната", който прозилиза от
специфичния тъмно червен цвят на
фланелките му. Резервният екип е бял.
Наричан е от привържениците си Торо("бик")
и носи на емблемата си именно символа
на града - бик, изправен на задните си
крака. Торино има в актива си 7 шампионски
титли на Италия (последната, от които
през сезон 1975-76), 5 купи на страната
(последна - 1992-93) и малко и отдалечени в
миналото международни успех, с което
далеч отстъпва на именития си съперник
Ювентус. Въпреки това, отборът се радва
на голяма популярност и в самия град
неговите фенове преобладават. Торино
има дълга и славна история, но големите
успехи са останали далеч в миналото.
През последните години отборът се лута
между Серия А и Б и рядко се "засича"
с Юве за историческото дерби. Иначе то
се е играло 220 пъти: 74 победи за торино,
59 равенства и 87 победи за Ювентус, при
голова разлика 335 на 307 в полза на
"бианконери"-те.
История:
Футболен клуб Торино
е основан на 3 декември 1906 г. в пивоварната
Войгт от бивши играчи на Ювентус, търсещи
независимост. Новият клуб набира членове
сред другите отбори на града, като
Интернационале Торино (основан 1890)
Унионе Спортива Торинезе.
Торино взима участие
в първия в света международен турнир -
Международния турнир на спортната преса
през 1908 г., проведен в Торино и организиран
от италианския вестник Ла Стампа
Спортива. Торино губи на финала срещу
швейцарския Сервет. През 1909 г. участва
в турнир за трофея Сър Томас Липтън, за
който торинската единадесеторка,
съставена от играчи на Ювентус и Торино,
не успяда да стигне на финала.
В ранните си години
Торино не успява да стане шампион, заради
избухването на Първата световна война,
а първата им титла е отнета през 1926/27,
поради нередности в мача с Ювентус.
Торино печели първото си скудето, шампион
на Серия А, през следващия сезон 1927/28, а
в периода 1942/43 - 1948/49 "Гранде Торино",
често считан и като най-великият отбор
във футболната история на Италия, печели
скудетото 5 пъти поред, воден от своя
капитан Валентино Мацола.
На 4 май 1949 г. всички
освен един кунтузен играч на Гранде
Торино загиват в самолетна катастрофа
в покрайнините на Торино. Клубът така
и не се съвзел и след десетина посредствени
сезона отпаднал в Серия Б през 1958/59, но
се връща в Серия А през следващия сезон.
От началото на 60-те до
края на 80-те Торино постига добри
резултати в Серия А, включително и
шампионската титла през 1975/76. След края
на 80-те следват възходи и падения, а
клубът се лута между Серия А и Серия Б,
но печели Купата на Италия през 1992/93 и
купата Митропа ппрез 1990/91. Сред най-добрите
резултати на отбора се нарежда и финалът
за Купата на УЕФА през 1991/92, когато Торино
завършва 0:0 като гост и 2:2 като домакин
с холандския Аякс. Торино, макар и
непобеден, губи трофея, заради повечето
голове на Аякс на чужд терен.
През 2004/05 Торино завършва
на 3-то място в Серия Б и след като печели
плейофите се връща отново в Серия А.
Въпреки това италианската федерация
изключва Торино и Месина, заради
финансовите проблеми на двата отбора.
Месина обжалва и успява да се върне в
Серия А, но не и Торино, който се разпада.
Благодарение на Лодо
Петручи (италианският закон, който
позволява на даден спортен клуб, който
е пряк приемник на закрит вече такъв,
да започне надпревара с една дивизия
по-напред от предишния), се формира нов
клуб с настоящото название Торино, който
заиграва отново в Серия Б. Закупен от
предприемача Урбано Кайро, през сезон
2005/06 Торино завършва на 3-то място в Серия
Б, което му дава право да играе плейоф
за влизане. Торино побеждава Мантова
на финала и влиза в Серия А.
Дори и през най-слабите
си сезони Торино често успява да спечели
дербитата с Ювентус. От 1990 г. клубът
играе на 69,040-местния стадион Деле Алип
заедно с Ювентус. Преди 1990 г. 30 години
клубът дели Стадио Комунале, където се
преместил от Стадио Филаделфия, домът
на Гранде Торино. От началото на сезон
2006/07 отборът се мести на нов, собствен,
по-малък стадион - Стадио Гранде Торино
(който е преустроения бивш Стадио
Комунале). Торино използва Стадио Деле
Алпи за по-важните мачове.
Като домакин Торино
играе с тъмночервени фланелки и бели
гащета (понякога и изцяло в тъмночервено),
а като гост - изцяло бял екип.
Гранде Торино:
Отборът на Торино,
спечелил 5 титли поред.
"Гранде Торино" е
прякорът, с който отборът от 40-те години
е известен в Италия. Торино поставил
изключително важни рекорди в италианския
футбол, които стоят и до днес.
Гранде Торино използвал
схемата 4-4-2 10 години преди световната
титла на Бразилия през 1958 г., а някои от
схемите на отбора са използвани след
35 години от отбора на Холандия, който
през 70-те години налага Тоталния футбол.
Националният отбор на
Италия по това време се състоял почти
изцяло от играчи на Торино, от който
били 8-9 титуляри. На 11 май 1947 г. в приятелския
мач с Унгария "адзурите" започват
с 10 футболисти от Торино и вратаря на
Ювентус Сентименти IV. Мениджърът на
националния отбор Виторио Поцо заменил
преди мача титулярния вратар Валерио
Бачигалупо, защото иначе е щяла да играе
цялата единадесеторка на "Гранде
Торино"!
Рекордите на Гранде Торино:
Най-много последователни
шампионски титли на Италия - 5 последователни
сезона (1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 - през
1944 и 1945 мачове не се играят заради Втората
световна война), с което изравняват
рекорда на Ювентус от периода 1931-1935.
Най-много поредни сезони
без домакинска загуба - 4 (от 1945/46, 1946/47,
1947/48 и 1948/49)
Най-много последователни
мачове без домакинска загуба - 93 мача
поред, в които имат 83 победи и 10 равенства
(от 24 януари 1943 до 30 април 1949 г.)
Най-много точки в един
сезон (преди системата с 3 точки за
победа): 65 точки (1947/48)
Шампион с най-много
точки пред втория в класирането: 16 точки
пред Ювентус, Милан и Триестина през
(1947/48)
Най-голяма домакинска
победа: 10:0 над Алесандрия (1947/48)
Най-голяма победа като
гост: 0:7 срещу Рома (1945/46)
Най-много победи в един
сезон (в лига с 16 отбора): 20 победи в 30
мача (1942/43)
Най-много победи в един
сезон (в лига с 20-21 отбора): 28 победи в 38
мача (1946/47) и 29 победи в 40 мача (1947/48).
Най-много победи като
домакин: 19 победи от 20 мача (1947/48)
Най-много победи като
гост (в лига с 16 отбора): 10 победи в 15 мача
(1942/43)
Най-много победи като
гост (в лига с 20-21 отбора): 13 победи в 19
мача (1946/47)
Най-много точки като
домакин за 1 сезон: 39 от 40 възможни
(1947/48)
Най-много точки като
гост за 1 сезон (в лига с 16 отбора): 22 точки
от 30 възможни (1942/43)
Най-малко загуби за 1
сезон: 3 загуби от 38 мача (1946/47 и 1948/49)
Най-малко загуби като
гост за 1 сезон: 3 загуби от 19 мача (1946/47
и 1948/49)
Най-много отбелязани
голове за 1 сезон: 125 гола (1947/48)
Най-много отбелязани
голове като домакин за 1 сезон: 89 гола
(1947/48)
Най-много отбелязани
голове като гост за 1 сезон (в лига с 16
отбора): 31 гола (1942/43)
Най-много отбелязани
голове като гост за 1 сезон (в лига с
20-21 отбора): 36 гола (1946/47 и 1947/48)
Най-много голове,
отбелязани в петте шампионски сезона:
408 гола
Най-малко допуснати
голове в 1 сезон (в лига с 21 отбора): 33
гола (1947/48)
Най-малко допуснати
голове в 1 сезон (в лига с 16 отбора): 9 гола
(1942/43)
Най-добро голово
съотношение (средно голове на мач) за 1
сезон: 3.787 гола на мач през (1947/48)
Най-много точки през
втория полусезон: 34 точки от 38 възможни
(1946/47) и 36 точки от 40 възможни (1947/48)
Най-дългият мач, някога
игран в италианското първенство: през
сезона 1920/21, Торино - Леняно, след редовното
време, след две допълнителни 30-минутни
полувремена и след изиграни 8 минути
още допълнително време (тогава не е
имало победител чрез дузпи), двата отбора
отказват да продължат, заради преумора.
Успехи:
Шампион на
Италия - 7 пъти
1928, 1942-43, 1945-46, 1946-47,
1947-48, 1948-49, 1975-76 (плюс една отнета титла
през 1927, но неприсъдена на друг отбор)
Купа на Италия - 5
пъти
1935-36, 1942-43, 1967-68, 1970-71, 1992-93
финалист - 9 пъти
Шампион на Серия Б - 3
пъти
1959-60, 1989-90, 2000-1
Купа на УЕФА
финалист - 1991-92
Купа Митропа - 1 път
1990-91
Купа на Алпите
носител
– 1990
финалист - 1993
Известни футболисти:
Валентино
Мацола
Джанлуиджи Лентини
Жуниор
Руджерио
Рицители
Денис Лоу
Най-дългият мач в италианското
първенство:
През сезон 1920/21 първенството
на Италия се провежда чрез местни
елиминации. Така например отборите от
местността Пиемонте са събрани в две
групи от по 6 отбора, от които (всеки
отбор играел с всеки на системата на
разменено гостуване) трябвало да се
излъчат представителите на региона.
Всички излъчени отбори от всички региони
били поставени в 4 групи по 4 отбора, като
само първият отбор от групата се класира
за следващата фаза - 1/2-финал, директни
елиминации.
След като завършва
втори в регионалните групи и се класира
напред, Торино попада в група с Леняно,
Падуа и Мантова. Накрая отборите на
Торино и Леняно заели първите две места
с по 8 точки. В отделен мач трябвало да
се излъчи победител, който да отиде на
полуфиналите. Точно в този мач, след 1:1
в редовното време и две продължения по
30 минути, в 8-та минута от третото
продължение, отборите се отказват и
напускат терена.
Победителят трябвало
да играе на полуфинал с отбора на Болоня,
но се стигнало до решението Болоня да
се класира направо на финала срещу Про
Верчели. Шампион на 17 юли 1921 г. става Про
Верчели след победа с 2:1.
Мачът пък между Торино
и Леняно остава в историята като
най-дългият мач за първенството на
Италия.
Любопитно:
В шампионата на Италия
Торино е спечелил 7 пъти скудетото, 7
пъти е ставал втори и 7 пъти е завършвал
на трето място. Което значи, че във
всичките си 95 сезона, в които се е
занимавал със спорт, отборът е взимал
медали в 23,2% от тях.
Торино изтегля фланелката
с номер 12, носена от по-видните играчи,
в чест на горещата и невероятната
подкрепа на феновете на отбора. Номерът
12 символизира ролята на феновете като
12-ия играч на отбора.
С победата си на 11 юни
2006 г. над Мантова Торино поставя още два
трудно победими рекорда: като отбор,
върнал се обратно следващия сезон след
като е изключен и като първият отбор,
класирал се 2 сезона поред за Серия А.
|
Информация 
