Calcio-Bulgaria.com Калчо, Серия А, Италианско футболно първенство

Име на отбор: С. С. К. Наполи

Прозвище: адзури (сините)

Основан: 1904

Стадион: Стадио Сан Паоло

Капацитет: 78 210

Президент: Аурелио Де Лорентис

Старши треньор: Едоардо Рея

Първенство: Италия, Серия А

2007 - 08 г.: 6-то

С. С. К. Наполи (на италиански Società Sportiva Calcio Napoli) е италиански футболен отбор от Неапол, административния регион Кампания, основан през 1904 година. През по-голямата част от историята си Наполи играе в най-горната дивизия на италианския футбол.

Наполи играят със сини фланелки и бели шорти. Печелят Серия А два пъти - през 1986/87 и 1989/90. Три пъти печелят Купата на Италия, а от европейските турнири - Купата на УЕФА през 1988/89. Исторически погледното, Наполи е деветият най-успял италиански отбор и най-успелият в Южна Италия.

Клубът е претърпял няколко промени от основаването си през 1904 година. Такова например е сливането с отбора на Интернационале Наполи през 1922 година. Най-скорошната промяна е от 2004 годин, когато клубът банкрутира, но е основан наново от филмовия продуцент Аурелио Де Лорентис, който през 2006 година връща изначалното име - Сосиета Спортива Калчо Наполи ("Societa Sportiva Calcio Napoli").

История:
Клубът е основан като Футболен и крикет клуб на Неапол през 1904 от английския моряк Уилям Потс и неговия другар Хектор М. Байрон. Неаполитанци като Конфорти, Катерина и Амедео Салси също взимат участие, а Салси е и първият президент на клуба. Първоначалният екип е бил съставен от раирана фланелка с небесносин и тъмносин цвят и черни гащета. През 1906 година името е съкратено на Футболен клуб на Неапол.

Отначало, италианският шампионат е сведен до участието само на отбори от севера, затова южните отбори е трябвало да се съревновават с моряци или в различни турнири. Чуждестранният дял на клуба се откъсва през 1912 година, за да сформира Интернационале Наполи, във времето на дебюта на двата отбора в италианския шампионат през сезон 1912/13. Въпреки ревностното си съперничество в Кампания, двата отбора нямат особени успехи извън региона и това налага сливането им няколко години след Първата световна война като Футболен клуб Интернационале-Наполи, известен и като ФБК Интернаполи.

AC Наполи:
Под президентството на Джорджо Аскарели клубът променя името си на Associazione Calcio Napoli на 23 август 1926 година. Въпреки слабото начало, Наполи започва да се подобрява. Благодарение и на родения в Парагвай талантлив нападател Атила Салустро, отбелязал 107 гола в 259 мача.

Наполи влиза е Серия А под ръководството на английския треньор Уилям Гарбът. По време на шестгодишната си всеотдайна работа отборът е драматично променен, като често завършва в горната част на таблицата, като например двете 3-ти места през 1932/33 и 1933/34. До Втората световна война Наполи запада, спасявайки се от изпадане през 1939/40 благодарение на головата си разлика.

Наполи губи оспорвана битка за оставане в Серия А в края на 1942-ра година и изпада в Серия Б. Отборът се премества от стадион "Джорджо Аскарели" на стадион "Артуро Колана" и до края на войната играе в Серия Б. След подновяването на шампионата Наполи се връща отново в Серия А, но изпада отново след 2 сезона. В началото на 50-те години отборът отново се завръща във висшия ешалон. Въпреки непостоянните си изяви, наред с върхове и падения, през 1962 Наполи печелят Купата на Италия на финала срещу Спал. Четвъртото им изпадане през следващия сезон обаче прекратява празненствата.

От средата на 60-те нататък:
След като променя името си на Società Sportiva Calcio Napoli ("Сосиета спортива калчо Наполи" - "Спортно футболно дружество Наполи") на 25 юни 1964, отборът постепенно започва да се издига и отново печели промоция в елита и под ръководството на бившия играч Бруно Песаола печелят Копа деле Алпи. През сезона 1967/68 Наполи са близо до скудетото, но остават втори след Милан. Едни от по-известните играчи от този период са Дино Дзоф, Жозе Алтафини, Омар Сивори и местният защитник Антонио Юлиано. Със своите 394 мача за Наполи Юлиано чупи рекорда по участия, като остава ненадминат и до днес.

Тенденцията за доброто представяне на Наполи в шампионата продължава до 70-те, с две 3-ти места през 1970/71 и 1973/74. Под ръководството на треньора Луис Виничио отборът се класира в ранните издания на турнира за Купата на УЕФА. През 1974/75 достигат до Трети кръг (1/8 финал), елиминирайки Порто. През същия сезон Наполи завършва втори в Серия А, само 2 точки зад шампиона Ювентус.

Побеждавайки Саутхемптън на финала за Англо-италианската купа, Наполи добива право за участие за КНК през сезон 1976/77, където достигат до полуфинал. Клубът печели втората си купа на Италия през 1975/76, елиминирайки Милан и Фиорентина по пътя си, за да победи убедително съперника си Верона с 4:0 на финала. Дори до началото на 80-те отборът се представя достойно, завършва на 3-то място през 1980/81, но до 1983 затъва и се налага да се бори за оставането си.

Марадона:
Наполи чупят световния рекорд за трансфер със своите 6.9 милиона паунда за Диего Марадона от Барселона. Отборът постепенно се възстановява; с Чиро Ферара, Салваторе Бани и Фернандо Де Наполи в редиците си. Възходът е постпенен, през 1985/86 завършват на 3-то място, но доброто тепърва предстояло. Сезон 1986/87 е най-епохалното събитие в историята на Наполи - печелят дубъл, завършвайки на 3 точки пред втория и побеждавайки Аталанта с 4:0 на финала за купата на Италия. Поради факта, че отбор от Южна Италия не е печелил скудетото преди това, Диего Марадона се превръща в икона за Неаполитанците.

През следващия сезон Наполи няма успех в евротурнирите, а също така завършва на 2-ро място в Серия А. През 1988/89 Наполи участва в турнира за Купата на УЕФА и печели първия си важен евротрофей. Ювентус и Байерн Мюнхен са елиминирани по пътя към финала, където Наполи побеждава немския Щутгарт с 5:4 общ резултат (2:1 в първия мач и 3:3 в ревашна).

Наполи добавя втората си титла през 1989/90, побеждавайки Милан с 2 точки в надпреварата. Интересен е и фактът, че Наполи получават служебно две точки в Бергамо, когато фен на Аталанта уцелва в главата с монета футболиста на Наполи Алемао.

Спад и възраждане:
Въпреки четвъртото място през сезон 1991/92, Наполи постепенно запада и финансово, и на терена. Играчи като Джанфранко Дзола, Даниел Фонсека и Карека заминават през 1994. Въпреки това през 1994/95 Наполи се класира за Купата на УЕФА, където достига до 3-ти кръг (1/8 финал), а през 1996/97 играе финал за купата на Италия, но губи с 1:3 от Виченца. Формата на отбора се влошава и през 1997/98 Наполи изпада в Серия Б, спечелвайки едва 2 победи през целия сезон.

През 1999/2000 отборът се връща отново в Серия А, но след оспорвана битка за оставане, изпада отново. След това изпускат шанса отново да се класират в елита и Наполи запада все повече. През август 2004 година клубът обявява банкрут. За да осигури футбола в града филмовият продуцент Аурелио Де Лорентис възстановява клуба под името Napoli Soccer ("Наполи футбол"), понеже не им е позволено да използват старото си название. Италианската футболна федерация поставя Наполи в Серия С1, където изпускат да се класират в горната дивизия, губейки плейоф от местните си врагове Авелино с 1:2.

Въпреки факта, че играят в толкова ниска дивизия, те имат по-висока средна посещаемост от повечето отбори в Серия А, чупейки рекорда за посещаемост в Серия С с 51.000 души на един мач. През следващия сезон си осигуряват участие в Серия Б и Де Лорентис възстановява историята на клуба, връщайки името Società Sportiva Calcio Napoli през май 2006. Само след още един сезон в Серия Б, те се връщат отново в елита в последния ден, заедно с приятелите си от спящия гигант Дженоа. Сезон 2007/08 отбелязва първото завръщане на Наполи в Серия А от изпадането през 2001.

Клубни рекорди и статистика:
Антонио Юлиано държи рекорда на Наполи за най-много участия със свите 502 мача за 16 години - от 1962 до 1978. Юлиано държи и рекорда за най-много мачове в шампионата - 394.

Най-много голове за Наполи в шампионата има Атила Салустро - 118.

В Серия А единственият футболист на Наполи, ставал голмайстор на шампионата, е Диего Марадона през 1987/88 с 15 гола.

Първият официален мач на Наполи е в 16-ия футболен шампионат на Италия срещу Интернационале Наполи, който Наполи печелят с 2:1.

Най-голямата им победа в Серия А е срещу Про Патрия с 8:1 през 1955/56.

Най-голямата загуба на Наполи в Серия А е срещу Торино през 1927/28 - с 11:0.

Успехи:

Национални купи:

Серия А

Шампион - 2 пъти:
1986/87, 1989/90

2-ро място - 4 пъти:
1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89

Купа на Италия

Носител - 3 пъти:
1961/62, 1975/76, 1986/87

финалист - 4 пъти:
1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

Носител: 1990/91

Серия Б

Победител: 1949/50

2-ро място - 4 пъти:
1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия С1

Победител: 2005/06

Евротрофеи:

Купа на УЕФА:

Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

1/2-финал: 1976/77

1/4-финал: 1962/63

Настоящ състав 2009-2010

Известни футболисти: