Calcio-Bulgaria.com Калчо, Серия А, Италианско футболно първенство

Име на отбор: Милан

Прозвище: „Росонери“

Основан: 16 декември 1899

Стадион: Джузепе Меаца

Капацитет: 85 700

Президент: Силвио Берлускони

Старши треньор: Карло Анчелоти

Първенство: Италия Серия А

2007-08: Серия А, 5-ти

Отборът по футбол и крикет Милан е основан на 16 декември 1899 г. от англичанина Алфред Едуард, който също така е и първият президент на Милан. Клубът се популяризира все повече и повече и трупа много фенове. Така „росонерите“ се регистрират в Италианската футболна федерация, където с течение на времето се превръщат в един от най-успелите отбори. Първият мач е изигран на 11 март 1900 г. срещу друг милански отбор — Медиалано, мач в който Милан постига победа с 3-0. Първият официален мач на Милан е срещу отбора на Торино на 15 април 1900, но за съжаление резултатът е много разочароващ — 3:0 за отбора от едноименния град.

Успехите съвсем скоро идват и „росонерите“ завоюват първата си титла на Италия през 1901 г., побеждавайки Дженоа с 1-0. Следват трофеи през 1906 г. и 1907 г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория. Първият мач между кръвните врагове на Милано е изигран на 15 октомври 1908 г. и завършва с победа за Милан с 2-1. Звездата на „росонерите“ за този период е Ренцо Де Веки, брилянтен талант за времето си.

От 1916 г. до 1919 г. първенствата в Италия, а и в другите големи европейски страни са спрени поради настъпилата Първа световна война. Така през 1915 г. и 1916 г. първенството е заменено от турнир на име „Федерална купа“, спечелена отново от грандиозния Милан.

През 1929 г. президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на отбора — „Сан Сиро“. В периода между двете световни войни Милан не изживява най-бляскавите си години и постига две трети места през 1938 г. и 1941 г. Между другото Милан сменя името си за трети път и вече е с останалото и до днес име AC MILAN.

През периода на войните отборът е принуден да си смени името на „Милано“, но след приключването на войната отново е върнато старото име „Милан“. След този период започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е забраната за повече от 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход и се възползва изключително добре от тази забрана, като превлича в редиците си Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Te се явяват като спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Също така Милан достигат до финала на Шампионската лига през 1958 г., но го губят от Реал Мадрид в допълнителното време.

В края на 50-те още три големи звезди се присъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Шифиано и Джани Ривера, които били закупени за рекордните за времето си $ 200 000.

60-те се оказват златната ера за „росонерите“. Спечелвайки през 1962 г. Скудетото, Милан се подготвят за спечелването на първата им Титла на Европейските шампиони, която идва през 1963 г., когато надиграват отбора на Еузебио — Бенфика. „Орлите“ повеждат в резултата с гол именно на Еузебио, но благодарение на два гола на Алтафини, Милан успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от Италиански отбор. Треньорът Нерио Роко може да се похвали и с много други звезди в редиците си като: Чезаре Малдини, Греци и Джовани Трапатони. През 1967 Милан печели и първата си купа на Италия, като на финала побеждава Падова с 1-0. През следващата 1968 „росонерите“ правят дубъл. Следващият сезон идва и така жадуваната втора купа на Европейските шампиони и то не срещу кой да е, а срещу силния отбор на Йохан Кройф — Аякс. Предвождани от Прати, който вкарва хеттрик и Джани Ривера, Милан пируват насред Сантяго Бернабеу. Също така трябва да се отдаде нужното на другите звезди на Милан като Шнелингер и Сормани. Също така Джани Ривера бе награден със златната топка, ставайки първият италианец с такова отличие. Милан се изправят срещу Естудиантес в борба за Междуконтиненталната купа и разбира се печелят с 4-2 в продължението.

70-те години се явяват като преходни поради много причини като едни от тях са умората или преместването в други клубове на играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати, а Ривера е вече на възраст. Милан финишира на втора позиция в серия А три години подред. През 1972 успяват да спечелят купата на Италия побеждавайки Наполи с 2:0. Също така отборът от Милано завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1-0. През 1979 Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, „росонерите“ имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли. Една легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан — Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно — загуба от Бетис, Манчестър Сити и Порто.

След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 г. Милан е принуден да играе за първи път в историята си в Серия Б. След много добра игра отборът от северна Италия се завръщат в Серия А като завършва на бленуваното от всички първо място.

През 1986 г. Силвио Белускони купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база — Миланело, Милан отново става световно известен отбор. Отборът е подсилен с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио Марко Ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на треньорския пост неизвестният тогава Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан. С бавен, но сигурен старт, дяволите от Милано започват да демонстрират своя потенциал и с атакуващ футбол и много добре оттренирана тактика в защита, „росонерите“ се превръщат в истинско страшилище за съперниците си. Под прожекторите през 1988 г. се оказват отборите на Милан и отбора на великия Марадона — Наполи. Побеждавайки с 3:2 Милан завоюват 11-та си титла в калчото. Също така червено-черните от Милан печелят суперкупата на Италия срещу Сампдория с 3:1. През 1989 година Милан стига до финала на Шампионската лига и с два гола на Ван Бастен и Гулит разбива мечтите на Стяуа Букурещ. След няколко месеца идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което следва и победа над Меделин с 1-0 в спор за Междуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990, когато с гол на Рийкард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така „росонерите“ печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0. Ван Бастен и Рийкард са обявени за играчи на годината и са специално наградени.

През сезон 1991-92 Милан вече има нов треньор, докато Саки става треньор на националния отбор. През своя първи сезон Фабио Капело става шампион на Италия без да загуби нито един мач. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Този период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Марсел Десаи и Кристиан Панучи. Идва 1993, когато Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците с Христо Стоичков. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Милан също така печели европейската суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0. Водени от носителя на златната топка от 95 г. Джордж Уеа, през 1996 г. 15-та титла на Италия вече е реалност. За съжаление това се оказва период, в който и другите две холандски звезди напускат клуба. През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златни топки през 88, 89, 92 г. Преди него през 1987 г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради зловеща контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва Оскар Табарез. Само за няколко месеца Табарез е заменен от Ариго Саки, който бе заменен през 1998 г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на Барези и Тасоти. В този период отново се закупуват „големи звезди“ с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога.

Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за треньор направилият чудеса с отбора на Удинезе Алберто Дзакерони. Също така закупуването на тарана Оливер Бирхоф и на защитника Томас Хелвег изиграват важна роля в съставянето на боеспособен отбор. 1999 г. се оказва много успешна за „росонерите“ като се има предвид периода от няколко годишна суша. С една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успя да стигне и изпревари Лацио и така се стигна до 16-та титла на Италия. Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена е прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти.

За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският спец Фатих Терим, но само след няколко месеца той е уволнен и на неговия пост застава Чезаре Малдини. На 11.05.2001 г. Милан разгромява „кръвния враг“ Интер с 0-6. Следва назначаването на Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи като Руй Коща, Шевченко, Малдини, Индзаги, Албертини и Амброзини направиха старта на Анчелоти много труден.

Сезон 2002/03 се свързва с много значими трансфери. На Сан Сиро пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Сеедорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Милан започват сезона със стил. „Росонерите“ доминират по невероятен начин и в Калчото и в Шампионската лига благодарение на звезди като: Индзаги, Сеедорф, Дида, Пирло. Паоло Малдини и Алесандро Костакурта заздравиха защитата. По един блестящ начин с красива и ефектна игра червено-черните стигат до фазата на директните елиминации в Шампионската лига, където се изправят срещу младия отбор на Аякс. След 0-0 в Амстердам двубоя реванш на Сан Сиро се очаква с голям интерес. Навярно подценили мача момчетата на Карло Анчелоти са притиснати до стената и в 93-та се стига до 3-2. На полуфинала противник е вечният враг — Интер. След две ремита 0-0 и 1-1 „росонерите“ стигат до финала благодарение на гол на чужд терен отбелязан от Шевченко. Финалът в Манчестър се оказва много интересен, въпреки че резултатът в редовното време е 0-0. Стига се до продължения, където отново никой не успява да отбележи и така спорът трябва да се реши с дузпи. Шевченко вкарва решаващата дузпа и така Милан вдига шестата си купа на европейските шампиони. Освен това „росонерите“ завоюват още една купа на Италия, след като побеждават Рома на финала с 4-1 в първия мач. На реванша пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдига купата на Италия и така ознаменува невероятен дубъл.

Сезон 2003/04 започва със спечелването на още една европейска купа. След победа с 1-0 над Порто в битката за суперкупата на Европа Милан прибавя и този трофей във витрината си. Отново Шевченко бе човекът, който е разликата между двата отбора. Талантът на Шева не остана незабелязан и той печели златната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва. На 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион „Ататюрк“ срещу Английския гранд Ливърпул в борба за 7 Титла на европейските шампиони, но тази мечта не става реалност след като е пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Малдини и Креспо на 2 пъти довеждат резултата до 3-0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стига се до продължения, където Шевченко имаше много изгодно положение в 117 минута, но за съжаление не успява да запази хладнокръвие и Дудек го надиграва. Така се стига до дузпите, най-напред Серджинъо изкара високо над вратата след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Решаващата дузпа е пропусната от Шевченко и така Ливърпул триумфира с купата.

Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново „сух“. „Росонерите“ за втора поредна година остават без титла. Палермо се оказва камъчето, което обърна колата на Анчелоти и неговите футболист по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но „росонерите“ достигат до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки Байерн с победа с 4:1 на „Сан Сиро“, последва отстраняване на Лион с 3:1 отново на „Сан Сиро“. Тогава дойде и полуфинала, където червено-черните се изправят срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Минимална загуба в Милано намалява значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици „каталунците“ посрещнаха Шевченко, Кака, Дженаро Гатузо с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсваше нищо освен голове Барса и Милан завършват 0:0 и така бившият отбор на Христо Стоичков стигна до финала, където се изправя срещу Арсенал. Главното действащо лице в този мач се оказва съдията Маркус Мерк, който по най-нелеп начин „удари едно рамо“ на домакините като отменя гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърждават, че голът е редовен и така Маркус Мерк е наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006 г. В Калчото нещата се повтарят от предходната година. Милан отново остава на второ място спечелвайки 88 точки.

През лятото на 2006-та, когато отборът на Милан е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия „Б“, като последните две титли им бяха отнети. На Милан бяха отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така за шампион за изминалия сезон бе обявен Интер. Доста солидна глоба и наказание да започне с минус осем точки бяха наказанията за отбора на Силвио Берлускони. Също така „росонерите“ трябваше да започнат борбата в лигата от третия предварителен кръг. Там те се изправиха срещу Цървена Звезда. Карлето успя да надъха своите момчета и те победиха и влезнаха в групите. В първенството, Милан започна доста добре, но това бе само първите кръгове. От там нататък дяволите от Милано започнаха да трупат равенство след равенство и започнаха да показват доста слаби игри. Стигна се до момент, в който Анчелоти бе пред уволнение, защото Милан се подвизаваше в долната половина на класирането. В общи линии сезонът бе доста слаб, но дойде и зимният трансферен прозорец, в който на „Сан Сиро“ акостира Роналдо. Отборът сякаш се вдъхнови и си подобри играта. Започнаха да се трупат победи, както в Калчото, така и в Шампионската лига. В първенството достигат до челното и даващо право на участие в лигата четвърто място. В най-престижният турнир са постигнати победи над грандове като Байерн М. и Манчестър Юнайтед, за да се спечели виза за финала, където противник отново е Ливърпул. Момчетата на Карло победиха с 2-1 и така спечелиха седмата купа в историята си.

Стадион:
Президентът на Милан по това време Пиеро Пирели (1881-1956) решава, че отбор като Милан заслужава стадион проектиран специално и само за футбол. От тогава стадион „Джузепе Меаца“ е без атлетическа писта. Така на зрителите е гарантирана перфектна гледка към тревното покритие. Проектът на стадиона бива изготвен от архитект Ulisse Stacchin и инженерът Alberto Cugini. Първият бетон е излят на 1 Август 1925 година. Тогава капацитетът на стадиона е едва 32 000 зрители, от които само 20 000 седящи места и другите 12 000 правостоящи. Единствено централната трибуна има покритие. Централната трибуна събира едва 10 000 зрители. Тогавашният президент на клуба избрал и назначил Anteo Carapelli за директор на стадиона. Стадионът е изцяло завършен на 15 септември 1926 и му е дадено името „Сан Сиро“. Първият изигран мач бе Интер-Милан на 19 септември 1926. Отборът на Интер продължи да си играе на собственото игрище до 1947-48 г. От февруари 1927 година стадион „Сан Сиро“ започва да приема мачове на националния отбор на Италия, които засилват увлечението и интереса към прекрасното игрище. Архитектите имат много нови идеи и започва дострояване и оформяне на „Сан Сиро“. Двете централни трибуни увеличават своя капацитет. Също така се запълва дупката, която е оставена на ъгловите места по стадион. Така „Сан Сиро“ добива един полу завършен вид. Построени са съблекални, стая за реферите и стая за трофеи, защо така и тунел, който улеснява стигането до зелената площ. На 13 май 1939 година „Сан Сиро“ има нов рекорден капацитет от 55 000 зрители. Първият изигран мач на обновения стадион е между Италия и Англия. За съжаление настъпва периода на Втората Световна Война и след 1942-43 стадион „Сан Сиро“ е затворен за няколко години. През 1946 г. отново отваря врати и на 1 декември 1946 се играе мач между Италия и Австрия. Тогавашният директор Антонио Грепи и министърът на спорта Гуидо Мацали предвиждат бъдещо обновяване и дострояване. Тяхната мечта е да вдигнат капацитета на стадиона до 150 000 зрители. Този техен план беше като мисията невъзможна. Тогава двамата господа решават да редуцират стадиона до 100 000 зрители. Тяхната основна цел е да направят гледката по-добра за зрителите и да направят престоя им на стадиона още по-приятен. Втората половина на 1955, период на много реформи по „Сан Сиро“, като една от основните е построяването на паркинг на северозападната трибуна. През 1957 е поставено осветление и така се осъществява друга цел на президента, а именно да могат да се играят мачове и през вечерта. През 1969 година са поставени далеч по-мощни прожектори. Освен бурните реконструкции по стадиона се предприема и ход за смяна на името. И така на 3 Март 1980 година вече името не е „Сан Сиро“, а „Джузепе Меаца“ посветено на един от най-великите футболисти носили червено-черната фланелка. През 1990 година Италия е избрана за домакин на световното първенство, а стадион „Джузепе Меаца“ е избран за церемонията по откриването и за домакин на първия мач на световните финали, а именно между Аржентина и Камерун. Забелязвайки респекта, който внушава стадиона, архитектите и директорите решават да достроят някои части от трибуните. Също така тревното покритие претърпява сериозни ремонти, което прави стадиона един от най-хубавите и големи стадиони в Европа, а и в целия свят. Камерун побеждава Аржентина на първия мач на световното в Италия, а отборът на Милан започва един много бляскав период в своята история. Преди няколко години „Джузепе Меаца“ бе избран за домакин на финала в Шампионската лига, където се изправиха един срещу друг отборите на Валенския и Байерн Мюнхен. В един много драматичен финал немците спечелиха трофея след изпълнение на дузпи. Кой може да забрави знаменитото холандско трио:Гулит, Ван Бастен, Рийкард. Кой може да забрави знаменитата победа с 5-0 над Реал Мадрид през 1989 на полуфинала в Шампионската лига, мач считан за най-великия в историята на гранда от Милано, също така унизителната загуба на Интер с 6-0. Това е историята на най-великия стадион за всички времена. Превърнал се във футболно бижу „Джузепе Меаца“ завинаги ще остане в сърцата на футболните фенове и най-вече в сърцата на верните Росонери.

Миланело:
Напълно реконструиран и възстановен по желание на Силвио Берлускони, сега „Миланело“ е един от най-престижните и иновационни европейски спортни центрове. Разположен на хълм с височина 300 метра, на разстояние само 50 км от Милано и близо до Varese, „Миланело“ може да бъде лесно достигнат чрез магистралата насочена към Езерата. Центърът, изграден през 1963 е поставен в зелен оазис на 160 хиляди кв.м., включващ също иглолистни дървета и малко езеро и е разположен между две градчета на Карнаго, Касано Магнаго и Каирате. В момента „Миланело“ представлява голямо предимство не само за клуба на Милан, но и за италианската футболна система като цяло. Това беше целта, към която се стремеше Андреа Рицори, който реши да го изгради. Последователността е била продължена от Силвио Берлускони и неговата фирма, която ще предоставя на треньори и играчи обширен център проектиран, така че да удовлетворява техните нужди. Най-напредналите съоръжения в „Миланело“ са били често използвани от Италианската Футболна Асоциация за подготовка на Националния отбор на Италия за важни състезания, като Европейските първенства през 1988,1996 и 2000 година. В „Миланело“ има 6 терена с нормални размери, 1 по малък с изкуствена трева, 1 с изкуствена земя и теренче с малки размери наречено „Клетката“ поради стената, която го обгражда висока 2.30 м. Пътечка за бягане разположена между дърветата с дължина 1,200 м с различни височини, се използва от играчите за поддържане на тяхната физическа форма (бягане и колоездене) по време на футболния сезон, както и за възстановяване на контузените играчи. Основната постройка в центъра е двуетажна сграда включваща офиси, стаите на играчите, сауна, TV-стая, бар, басейн, кухня, две трапезарии, пресцентър, гостна, пералня и медицински център. До главната сграда се намира „отдела за гости“, където живеят също няколко играча от „Младежкия отбор“. Тези млади звезди, които идват от различни части на Италия и чужбина, ходят на училище както всички други тийнейджъри и в следобедите обръщат внимание на техните тренировъчни сесии като терените са на тяхно разположение. Отделно от основните здания се намират две съблекални (една за първия тим, а другата за юношеския отбора), както и много модерен гимнастически салон снабден и с най-модерните фитнес уреди, една от гордостите на Милан. Гимнастическият салон е всъщност многократно разширяван: през сезон 2000–2001, пространството за тренировка е било удвоено. Изключително технологичния съвременен гимнастически салон, дава възможността, да се оценява тренировката на всеки играч като се изработва индивидуална графика на футболистите след всяка тренировка. Това и иновационен център, където играчите и персонала могат да използват най-съвременното и съвършено оборудване, което има в света. Възстановеният гимнастически салон на „Миланело“ притежава оборудване за трениране на всички мускули, както за сърдечносъдови упражнения, машини за рехабилитация и оценка (REV 9000), фитнес система (TGS), „ключът“ за условия на индивидуални тренировъчни програми. „Миланело“ е просто наричан от всички международни оператори като Спортен център №1 в света. Италианският национален отбор често го посочва като разположение за отпускане преди големи събития, като Световната купа и Европейските първенства. Най-напредналите технически удобства предлагат идеални условия за ръководене на спортни дейности от най-високо ниво.

Отличия:
Досега отборът има:
17 титли на Италия
(1901, 1906, 1907, 1951, 1955, 1957, 1959, 1962, 1968, 1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999 и 2004 г.),

5 Купи на Италия
(1967, 1972, 1973, 1977 и 2003 г.),

5 Суперкупи на Италия
(1988, 1992, 1993, 1994 и 2004 г.),

7 КЕШ
(1963, 1969, 1989, 1990, 1994, 2003 и 2007 г.,

Финалист за КЕШ (4)
(1958, 1993, 1995 и 2005 г.),

4 Световен клубен шампион
(1969, 1989, 1990 и 2007 г.), РЕКОРД

2 КНК
(1968 и 1973 г. финалист 1974),

5 Суперкупа на Европа
(1989, 1990, 1994, 2003, 2007 г.), РЕКОРД

2 Латински купи
(1951 и 1956)

1 Купа Митропа
(1982)

1 Турнир Мундиалито
(1987)

1 Федерална Купа
(1916)

3 Медали на Краля
(1900, 1901, 1902)

9 Трофеи „Луиджи Берлускони“
(1992, 1993, 1994, 1996, 1997, 2002, 2005, 2006, 2007)

2 Трофеи „ТИМ“
(2001, 2006, 2008)

2 Шампион на Серия „Б“
(1981, 1983)

Групировки:

Brigate Rossonere
Групата Brigate Rossonere (червено-черните бригади) се ражда от сливането на две по-малки групировки в южната трибуна: the Cava del Demonio' (Пещерата на Демона) и Ultras (Ултрасите). Към тях скоро се присъединяват бивши членове на групата „Fossa dei leoni“(Клетката на лъва), които по това време окупират местата между таблото и южната трибуна. Първият път, когато Червено-черните бригади разпъват транспарантите си, е на 19 октомври 1975 г. в Болоня. Всички наши членове участват активно, но само когато поискат и никога срещу волята си. Организацията е демократична и е базирана на консенсус, а не под нечий насилствен контрол. Групата се финансира чрез дохода от членския внос и продажбите на артикули на клуба като шалове, фланелки, значки, флагове, снимки и други, които носят нейното име, цветове и символи. Хореографиите на Бригадите са известни по целия свят и нерядко са имитирани. Бригадите са навсякъде с Милан — на Сан Сиро, навън в Италия, в УЕФА къп, в Шампионската Лига… "Навсякъде и винаги — ето как дефинираме ние своята воля да следваме Милан. Ние не сме от хората, които драпат за особени привилегии от страна на клуба или достъп до зони, забранени за обикновени запалянковци. Нашата мисия и чест е фактът, че можем да подкрепяме играчите, които носят червено-черните фланелки- чрез хореографиите си, песните и способността да сме навсякъде, където отборът ни играе. За нас не са пречка километрите, парите, опасностите… Ние сме толкова убедени в силата на подкрепата си, че никакви заплахи, насилие или липса на билети би ни възпряло да бъдем там и да покажем страстта си. Ние не използваме СИЛА или НАСИЛИЕ, но всеки знае, че не бягаме от нищо и ако бъдем предизвикани, сме готови да се ОТБРАНЯВАМЕ и да ОТВЪРНЕМ. " НАСИЛИЕ- „Както вече споменахме, ние не сме агресивни, а просто искаме да следваме Милан навсякъде; ето защо често сме подложени на известни рискове, които не могат да бъдат избегнати. В такива случаи защитата става необходимо поведение. Ние никога не сме УМИШЛЕНО атакували или наранили невинни хора, разрушавали магазини, коли или станции в градовете, където сме били. Това е нещо, с което всяка групировка от такъв мащаб може да бъде горда. Ето защо ние се считаме за УНИКАЛНИ. Бригадите са като история за една семейна империя. Те са съкровище, ревностно пазено от всеки един от нас, който е част от това фантастично и вълнуващо приключение. Това е история, нелесна за разказване, написана на седалките и клетките по стадионите из цяла Италия и Европа, на седалките на автобуси, влакове, коли и (няколко) самолета. Една история, родена на маси в барове и тъмни алеи по старите, мъгливи улици на Милано. Честта и чистотата са елементите, които ни сродяват, наред с неприязънта към страхливостта и посредствеността.BRIGATE означава ВИНАГИ ДА СИ ТАМ, на първия ред, да РИСКУВАШ, да СТРАДАШ, и най-вече- да празнуваш и съпреживяваш.

Commandos Tigr
Кланът Командос е създаден през 1967.Преди те са били изключително враждебно и бойно настроени, но през визитата до Мадрид за мача срещу Аякс те решават като се върнат в Милано да махнат този термин Командос и да се кръстат Commandos Tigre. Името според Рики дава на идеята на групировката по-голяма важност и сила. До 1985 те са на северната трибуна, след това са преместени на южната трибуна. Те държат да подчертаят, че аспектът на агресивност е единствената точка на референция за всичко, с вярата към Росонерите. Те никога не приемат, че тази вселена на юноши се застъпва от други аспекти и твърдят, че командосите, които наследяват своите батковци се водят само от идеята за Росонерите и от нищо друго.

Fossa Dei Leon
Да се определи точната дата на създаване на групировката Fossa Dei Leni е абсурдно, но се предполага, че годината е около 1968. С течение на времето група деца, които са били съученици започват да търсят и събират около рампа 18, която е добре известна за всички тифози на Милан в Италия. Много от тях носят тениски, знамена, шалчета с цветовете на Милан. През 1972 година феновете от групировката са преместени от рампа 18 на праволинейния участък от стадиона Brancaleone, където за първи път е изпят и химна на групировката.

Fossa Dei Leoni се разпада на 17.11.2005 г.

Една от най-старите и известни групировки от фенове на Милан, Fossa Dei Leoni, беше разформирована. Редица от протести относно сигурност по време на мачовете, громоловното решение беше взето след мача Милан-Юве (3-1) на 29 Октомври и така това тежко решение развали празника на много хора. Това решение ще дойде като гръм от ясно небе за много привърженици на Милан, за които Fossa Dei Leoni беше нещо като религия, но то не може да бъде друго след 37 години вярна подкрепа на клуба и огласяне на целия южен сектор на стадиона. Основана през 1968 -годината на спечелването на 9-то скудето в историята на Милан-Fossa Dei Leoni се превърна в една от най-известните групировки в италианския футбол и неизменна част от историята на Росонерите. В последно време, обаче, започнаха да се появяват становища, които упрекваха доста бурно агресивността и зверщината в «Войната на ултрасите» срещу «Викингите» на Юве. Двете групировки имаха доста сериозен сблъсък преди, по време и след мача преди 1 месец.“Проблемите по време на този мач не отговарят на нашите разбирания за футболни привърженици и подкрепа на любимия отбор" заяви Джанкарло Капели, лидер на другата голяма групировка на Милан Brigate Rossoneri. Разформироването на Фоса дойде след все по-често зачестилите негативни ситуации, в които се забъркват продължи италианецът."Срамно е, защото те са част от Милан от близо 37 години и не биваше да допускат такива гафове". Лидерът на Бригате Росонери успокои всички фенове на Милан и заяви, че Южната трибуна ще бъде винаги така сплотена дори сега още повече от всякога и отборът ще бъде подкрепян силно от всички. Тъжно!!! Много тъжно!!! Едно момче което беше вечерта на вторник — 15.11.2005 в залата където се събира „FOSSA DEI LEONI“ "Да запееш химна за последен път беше нещото, което ме накара да почувствам много голяма мъка… Тишината ме убива, но тези думи изречени за последен път с цялата си ярост, която е в мен… Нещо което трудно може да се опише с думи… Останалото между мълчание, сълзи и прегръдки, направи така, че всеки от присъстващите да си спомни какво беше „fossa“, на какво ни научи всички нас и най-важното, че ние не сме мъртви дори и да не съществуваме. Който беше истински „лъв“ ще бъде винаги такъв, защото лъв се раждаш, можеш да станеш такъв, но….. като лъв не можеш да умреш!!!

Основни мотиви за разпадането:
1- отказът да се подчинят на споразуменията от Манчестър
2- отказ за правителствения проект УЛТРАС
3- песните против карабинерите „след трагедията в Насирия“ при гостуването на Киево
4- протестът срещу Галиани в Каляри
5- протестът в Емполи извън гостуващия сектор, когато останалата част на „curva SUD“ остана в Милано
6- паленето на факли дори след фактите от дербито, нещо което струва на клуба доста глоби
7- плакатът против Европейското 2012, непростен от едни от шефовете на другите миланистки групи, които е нает да координира феновете на Италия на европейското.
8- фактът че имат 5000 членове, което означава 5000 билета, шалове, шапки и т.н. нещо което е много завиждано от другите ЧАКАЛИ в „curva SUD“
9- и не на последно място историята със знамената на ВИКИНГ и губенето на най-важното знаме на групата (п.с. впоследствие върнато, а в замяна Викинг получават техните две знамена), но не е това най-важното, това бе просто капката, която преля чашата.

Други Групировки:

Alternativa Rossonera Guerrieri ultras

Настоящ състав

Легендарни играчи:
Деметрио Албертини
Жозе Алтафини
Карло Анчелоти
Роберто Баджо
Франко Барези
Оливер Бирхоф
Лутер Блисет
Звонимир Бобан
Алесандро Костакурта
Ренцо де Веки
Роберто Донадони
Джими Грийвс
Гунар Грен
Рууд Гулит
Курт Хамрин
Филипо Индзаги
Джанлуиджи Лентини
Нилс Линдхолм
Кака
Паоло Малдини
Алесандро Неста
Гунар Нордал
Жан-Пиер Папен
Франк Рийкард
Джани Ривера
Сандро Салвадоре
Деян Савичевич
Хуан Алберто Скиафино
Карл-Хайнц Шнелингер
Андрий Шевченко
Анджело Сормани
Джовани Трапатони
Марко Ван Бастен
Джордж Уеа
Рей Уилкинс
Себастиано Роси
Даниеле Масаро
Марк Хейтли
Роналдо
Джовани Гали
Кристиян Панучи
Чезаре Малдини
Пиерино Прати